Живко Живков - собственик на фирма СТРОЙМАШИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД

ДА РУШИШ КАЧЕСТВЕНО Е МАЙСТОРЛЪК

- Г-н Живков, кое е по-трудно, да се строи или да се разрушава вече построеното? Има ли бюрократични спънки във вашия сектор и какви по-конкретно?

- Строителството е трудна професия и крие много рискове,ако не бъдат съблюдавани правилата и техниката на изпълнението му. Привилегията там е, че всяко троителство си има проект, по който стриктно може да се следва последователността на изпълнение и се изисква единствено техническа грамотност и пециализирани работници, за да се изпълни качествено и в срок. При разрушаването на сградите обаче не е така. Повечето са много стари и за тях няма никаквароектна документация. Няма как да се види как е изпълнена конструкцията на сградите, нито какви са основите под тях. На практика събарянето на сградите е братен процес на строителството и разрушаването на всеки елемент трябва да се извърши в последователност, обратна на изграждането им. Когато става въпрос за техническа грамотност и специализирани работници, тук изборът на кадри е много труден. Не всеки работник или машинист на багер може да извършва подобна дейност независимо дали тя се извършваръчно, или механизирано. За нас опитът е от голямо значение и ние разчитаме преди всичко на него, като го предаваме постепенно на по-младите ни кадри. Тук въпросът опира до това не само да се знае къде, кога и как да удариш, но и да предвидиш с абсолютна точност накъде и как ще падне даден елемент. Не се ли спазват стриктно тези правила,рискът е голям. Ние ежедневно провеждаме разяснителна дейност за изпълнението на конкретните задачи и работниците ни се ръководят и контролират през целия период на извършването на разрушителните работи по обектите.Колкото до бюрократичните проблеми, мисля, че всеки в днешно време се оплаква от наличието на такива, но ние не трябва да отдаваме първостепенно значение на тях в изпълнението на поетите ангажименти. Всеки инвеститор иска да види в наше лице сигурен и опитен изпълнител, който не се оправдава с недостатъците на системата ни, а може да покаже компетентност и находчивост в изпълнението на поставените задачи. Проблеми, разбира се, има и те оказват влияние върху дейността ни.

Един от тях са недостатъчните и не добре уредени и стопанисвани сметища, където транспортираме строителните отпадъци. Фирмите, на които те са отдадени за експлоатация,не поддържат пътищата и площадките, където се депонират отпадъците, в резултат на което тежкотоварните ни самосвали често аварират и при наличието на малко паднали валежи не може изобщо да се работи. Така ние се затрудняваме със спазването на сроковете за изпълнение на сключените договори, в които често има клаузи за големи неустойки.

Да не говорим, че фирмите, на които община Варна е отдала сметищата за стопанисване, сами определят таксите и те са неправомерно високи. Тук става въпрос за някакъв монополизъм, в който разходите се свеждат до работата на един булдозер и един служител, приемащ отпадъците, и би следвало реално да са около 40 % от разхода за изкопаването и натоварването им, но цените им са пет пъти по-високи. Вярно е, че работим в условията на пазарна икономика,но в случая тук никой не може да бъде конкурент на тези фирми и те правят каквото си искат, без да има кой да им наложи контрол на цените.

Освен това количествата се определят също от фирмата монополист, като таксата е за обем, който те сами определят. Ако на нас ни се плаща от инвеститорите в плътен обемза един куб. метър изкопана и натоварена земна маса, то на сметището се приема в разбухнато състояние и би трябвало цената да се намали с още 30 %, какъвто е коефициентът за разбухване спрямо нашата цена. Ето тук става въпрос за нелоялност и би трябвало всички строителни фирми да се чувстват ощетени с парите, които заплащат за подобна услуга.

Дават се невъзможни маршрути за движение по пътища,които са трудно проходими дори за лека кола. Такива са условията в община Варна. За да се избегне например движението по пътя за Златни пясъци, ни се дава маршрут за тежкотонажни автомобили по стръмни и тесни вилни пътища, за да се излезе на околовръстния път. Такъв е случаят преди няколко дни, когато трябваше да започнем обект в местноста Свети Никола зад ресторант ”Камелия“. Въпреки обясненията ни отговорът на служителката, издаваща маршрутния график, е бил: ”Като не може да минавате, направете си път.“ С това въпроса го смятаме за приключен и проблемът си остана нерешен.

Има и други доста куриозни ситуации, в които се оказваме в невъзможност да спазваме изискванията на държавните органи и местната администрация. Мога да говоря много на тази тема, но ще спомена само някои от тях. Има заповед на кмета на община Варна, че ако верижна машина стъпи на асфалтова настилка, то следват санкции и глоби за собственика й. Аз нямам нищо против опазването на пътните настилки, защото зная колко средства се отделят за полагането им и всеки гражданин в България се надява на все по=хубави пътища и улици у нас, но на практика това е невъзможно да се избегне по следните причини: събарянето на големи сгради се извършва с тежки верижни строителни машини, които трябва да могат да се движат по площадки с бетонови отпадъци, стърчащи арматури и други строителни отпадъци, получили се вследствие на разрушителните работи.Тези машини се транспортират до обекта с тежкотонажни ремаркета, прикачени към влекач, който от своя страна невинаги може да влезе до мястото на сградите, които ще се събарят, поради големите си габарити и тесните улици, в които няма как да маневрира. Остава вариантът багерът да слезе на пътното платно и на собствен ход да се придвижи до обекта по най-прекия път. Така той вече е в нарушение и ни се съставят актове. Много от изпълняваните обекти се намират в централната част на града и проектите са съгласувани и одобрени именно от община Варна и тук влизаме в противоречие, защото се изисква да се направи нещо и не се взема предвид, че е невъзможно без наличието на такава техника. За мен въпросът е решим по следния начин. Нужно е инвеститорите на обектите, които в повечето случаи са и собственици на петната и сградите, да се задължават от общината да възстановят евентуално нанесените щети за своя сметка, защото в повечето случаи дори такива няма, особено през зимните месеци, когато асфалтът е студен и твърд. В целия град се извършват множество изкопи за полагането на ВиК, елзахранвания, телефонни мрежи, кабелни телевизии, газопроводи и какво ли не още и всички те преминават по улици и тротоари, на които след това настилките се възстановяват. Същата процедура може да влезе в сила и в този случай.

Следващият проблем, който по-скоро не е наш, а е на граждани и фирми, на които им се изисква от общината договор с лицензирана фирма за извозване на строителни отпадъци и земни маси,каквато е нашата. За мен това изискване е правилно, но не се изпълнява коректно и не се съобразява с конкретните обекти и видовете работи, за които се изисква разрешението на oбщината. При нас в офиса непрекъснато идват граждани и представители на фирми, които се молят за такъв договор, без да имат каквито и да са строителни отпадъци за извозване. Ние ги връщаме, защото няма как да подпишем договор за нещо, което няма да извършваме. Дори мисля, че наскоро имаше случай, когато гражданин идва и каза, че му трябва такъв договор за смяна на статут на съществуващи собствени помещения, които нито ще събаря, нито ще строи. Аз лично не зная кой и как прилага тези изисквания в общината, но хората, които сме върнали, са много и възмущението им е голямо. Мисля, че може да се съблюдават на място нещата и да бъдат по-реално и компетентно прилагани изискванията, които, от друга страна, са напълно необходими, за да не се допуска безразборно изхвърляне на отпадъците по дерета, поляни и гори.

- С каква техника работите? Според първоначалните проекти и изисквания на Института за опазване паметниците на архитектурата трябваше да бъде запазена фасадата на Военноморската болница,защо не се получи?

- През миналата година нашата фирма разруши и събори бившата военна болница, намираща се в центъра пред община Варна. На практика участвахме с два верижни багера,оборудвани с хидочук и около петнадесет самосвала за извозване на строителните отпадъци. На обекта работиха около 40 работници и служители на фирмата ни. В края на годината фирмата ни закупи още два тежки багера от марката Caterpilar и ножица за разрушаване на бетон и рязане на арматура с тегло 2800 кг. През годината бяха закупени и самосвали от марката Volvo, MAN и Staer. Според първоначалния проект трябваше да се запази една част от фасадата на сградата, която беше обявена за паметник на архитектурата, и ние спазихме тези изисквания, като изпълнихме проекта и изработихме и монтирахме укрепително скеле. По-късно се установи, че в нея има сериозни пукнатини и се взе решение от съответните органи да се събори и изгради наново в същия стил. Сега това остана задължение на строителната фирма, която пое изграждането на обекта, и се надявам, че изискванията ще бъдат спазени.

- Добри ли са българските закони за фирмите в строителния бранш, кое ви създава проблеми, има ли нещо, което трябва да се промени?

- Вече в цяла България се знае, че строителните фирми от началото на тази година са задължени да бъдат вписани в регистъра на Камарата на строителите в България и без тази регистрация те няма да имат право да упражняват дейността си. Ние също подадохме заявление в края на миналата година и очакваме всеки момент да бъдем вписани. Това начинание е хубаво от гледна точка на това, че в строителството ще участват само проверени фирми с необходимия инженерен и технически персонал и ще може да се разчита на професионалисти, но аз лично много се надявам, че КСБ ще подпомага строителния бранш и ще съдейства по места за решаването на въпроси, за които вече говорих.

- Има ли добри практики и опит по света, които използвате и прилагате?

- Всяка държава има свой стил на архитектура и понякога сградите се различават от нашите, но в общи линии технологично строителството се изпълнява по един и същи начин. По отношение на строителната техника искам да отбележа, че в България през последните десет години паркът от строителни машини и автомобили се обнови почти напълно. Много рядко се срещат вече машини, произведени от бившия социалистически лагер, и сега се работи с мощна и съвременна техника. За този период нашата фирма три пъти обновява парка си и сега сме се ориентирали предимно към марката Caterpilar за строителната техника и водещи марки предимно в Европа за тежкотонажни самосвали.

- Както вече споменахте, един от сериозните проблеми е липсата на строителни сметища.Известно е, че наличното във ”Владиславово“ е твърде малко, предстои да се отвори още едно, но не по-рано от 6 месеца ще траят процедурите, какво правят строителните фирми през това време, как решавате проблема с депонирането на огромните количества строителни отпадъци,които се разчистват след събарянето на една сграда?

- Аз вече говорих по отношение на сметищата, но тук ще отбележа, че в момента наистина сметището във ”Владиславово“ е единственото, което е регламентирано от общината да приема строителни отпадъци. То е новооткрито и започна да работи в края на миналата година, но не е уредено с подходящ път и площадка за приемане на отпадъците и поради тази причина в периода, когато имаше валежи от дъжд, то беше затворено на 20 декември. После дойде снегът и така ние нямахме практически възможността да работим в продължение на около месец. Ето за това става въпрос, че като ни се вземат такива големи такси, парите би трябвало да се вложат в направата на път, позволяващ да се работи във всякакви условия, а не да отиват незнайно къде по други направления.

- Върху какво работите в момента и коя е следващата сграда в центъра на Варна, която ще бъде срината до основи, какво ще има на нейно място?

- В момента работим по разрушаването на бившия завод ”Вулкан“, който също се намира в центъра на Варна. Всъщност той вече е съборен и сега извозваме строителните отпадъци.Точно тук ставаше въпрос за престоя ни от един месец поради липса на сметище, което би могло да приема отпадъците в условията на сезон като зимата. Благодарение на лоялното отношение на възложителя срокът ни беше удължен и няма да се стигне до неустойки, но на практика заради подобни невъзможности за работа хората ни престояха и бяха пуснати принудително в отпуск.

- Има ли добър синхрон между фирмите, ангажирани в строителния сектор, има ли толерантност и добра стиковка, или властва нелоялната конкуренция? Кои са подводните камъни във вашия бранш?

- Конкуренция има във всеки отрасъл, но доколко тя е лоялна или не в строителния сектор е трудно да се каже. Всъщност има ги и двете! Има фирми, с които си сътрудничим и си помагаме взаимно, но има и такива,които не са достойни дори и като конкуренти. Тук имена няма да изброявам, но всеки, който е в бранша и прочете написаното, може сам да си даде сметка за кои фирми се отнася това. Подводни камъни има и ще ви дам един пример. Фирма, която не изпълнява условията на община Варна и РИОСВ – Варна, и изхвърля строителните отпадъци на места извън регламентираните сметища, не заплаща такса сметище и от там подбива цената на извършваната услуга. Това за мен е нелоялна конкуренция и дори е наказуемо, но такива фирми се укриват и трудно може да бъдат контролирани. Повечето от тези фирми имат издадени разрешителни за извозване на строителни отпадъци до оторизираните сметища, но не спазват регламента и печелят за сметка на други, които искат да бъдат изрядни.

- Искате ли да попитате нещо дадена институция,специалист, личност и какво е то?

- Не, нямам питане към никой, защото, ако това, което съм написал, бъде прочетено от засегнати личности и институции, се надявам да бъде правилно изтълкувано и да ги накара да се замислят!