- Арх. Жечев, накъде и как се развива Варна през погледа ви не само на архитект, но вече и на зам. кмет?
- Варна се развива изключително динамично при завишен интерес и инвестиционни намерения на населението в региона, страната и извън границите й. Радваме се на интереса от страна на инвеститори не само от Европа, но и от целия свят. Акцентирам на динамично развитие, защото в някои от моментите на инвестиционния процес, при реализацията на проектите се надхвърля възможността за обезпечаване с терени, процедури, реализация. Това динамично развитие като цяло е положителен процес, но то в същото време създава много сериозни проблеми на Варна в посока осигуряване на пътна комуникация и инженерна инфраструктурна обезпеченост. Това е, защото години наред по обективни и субективни причини и поради изключително сериозната необходимост от финансов ресурс, динамичното развитие и желанието за инвестиране не съвпадат в реализацията на тези необходими сегменти от развитието на града, каквито са комуникациите, пътищата, осветлението, канализацията, водоподаването, нуждата от обезпеченост със застроителни и ругалационни планове. В края на февруари излезе предварителният проект на Общия градоустройствен план, който ще определи посоките на развитие, стратегията, свързани не само със строителство, но и с промишленост, екология, устойчиво развитие, урбанизация. На фона на държавата Варна се радва на едно положително демографско развитие, освен това прибавяме и механичния прираст. На всички вече е известно, че градът ще се развива интензивно на югозапад. Поради липсата на добра нормативна система за адресна регистрация не може да бъде определен с точност броят на населението. Говори се за около 400 000 души, но реално те са между 600 и 800 хиляди. В някои сезони, не само свързани с курортната дейност, градът нараства. Не е курортът фактора, който определя присъствието на много хора в града. От значение е и промишленото, стопанското развитие и строителството. Много от моите собствени прогнози, които ми се струваха нереални преди години, сега се сбъдват. Няма да е пресилено, ако кажем, че до към 2020 г. градът ще има необходимост от урбанизирани територии по посока към Бяла. Местностите, които остават буферни на кв. ”Аспарухово“, Зеленика, Прибой и др., вече изискват много бърза реализация на проучвателни, регулационни, застроителни и градоустройствени действия. Защото тази динамика, за която стана въпрос, вече създаде предпоставки инвестиционните намерения да изпреварват обезпечаването с инфраструктура. Това създава проблеми и предизвикателства пред община Варна.




- Защо се забави толкова във времето приемането на новия устройствен план? Имам данни, че се продава предварителна информация на фирмите за имоти, търгува се и кадастърът, това редно ли е според вас?
- Нямам такава информация. Не е редно. Бих посъветвал фирмите, които имат интерес да получат тази информация, да изчакат малко, защото планът ще бъде огласен, ще стане публично достояние и няма да се налага никой да плаща за тази информация. Всички заинтересовани ще разберат къде какво се планира. До края на годината ще излезе и окончателният работен вариант на плана. Забавянето му е в резултат на многото предварителни проучвателни действия, които са свързани с демографско развитие, геоложки проучвания, стопански фактори. Самото графично изображение на тези проучвания, свързани и с комуникацията, която е гръбнакът, на чиято база се създават прогнозите за урбанизирана жизнена среда, са основните причини за забавянето. Според мен един такъв план трябва да се изпипа. Не трябва да се влиза в детайли предварително за някои зони, ако те са посочени като зони за застрояване, правят се отделни застроителни планове на отделни региони отделно от процедурата на този застроителен план. Нормално е забавянето, въпреки че сме наясно, че то се отразява на динамиката на развитие на тези зони. Освен това години наред по обективни причини бе забавено неговото изработване. Този въпрос се политизира. За съжаление процесът беше свързан с определени икономически интереси, които създадоха субективната предпоставка за неговото забавяне. Това е публична тайна. Понятието публично-частно партньорство в близко бъдеще, дори настояще, ще получи сериозна реализация. Свързаните с инвестиционния процес съпътстващи функции като достъп, комуникации, инженерна инфраструктура, не са във физическите възможности на която и да е община. Дори и на много богатата Софийска община, която разполага с голям финансов ресурс. Затова се очаква от крупните инвеститори сами да изграждат комуникационни възли, достъпи, инфраструктура. Разбира се, общината трябва да дава възможност що се отнася до бързо проектиране, ЗРП, промяна статут на земи, прогнози. Това е основното предизвикателство и основната задача.

- Как се вписва зелената система в новия ОГП?
- Последните десетина години интензивно се завишава обемът на озеленяването в община Варна не само като нормативни изисквания, заложени в Закона за устройство на територията, а и като инициатива на общината. Винаги ще стои въпросът достатъчно ли е зеленината, как се поддържат зелените площи, дали фирмите по озеленяването имат достатъчно отговорно отношение. По-важното е да кажем, че Варна в сравнение с други градове е един добре озеленен град. Има много улици, които са сериозно залесени, но и зеленината си има давност. Много дървета вече са стари и опасни. Ето имаме проблеми с кестените, които умират. Правят се инвестиционни програми, но това не е проблем на една община, нито на един инвеститор. Поддържането на зелена- та система трябва да се превърне в приоритет за цялото общество. Има много държави в света, където хората гледат на всяка тревичка, храст или дърво като на фетиш. А ние нямаме достатъчно отговорно отношение към зеленината. Нужно е да бъде създаден подход от най-малките, от децата, към озеленяването, зацветяването. Това е един нерешен проблем. Общината налива средства, но налице е масовото отъпкване на зелените площи, паркирането на автомобили в градинките, кражбите на цветя в парковете, вандалщината. Отчитам факта, че общината трябва да инвестира средства в поливни системи. Това е проблем, на който не можем да гледаме чисто административно. Дървото расте много години, то е жив организъм и иска грижи и внимание. Иска отношение.




- Като стана въпрос за зеленото, какво мислите за програма „Натура“ и отношението й към зоните по Черноморието?
- Все още не е излязла в окончателния си вид, но аз лично мисля, че малко формално се подходи, особено там, където има силно урбанизирани зони, към определяне статута на определени места по отношение на морето. За мен това не е правилно. Трябва да се мисли за общи климатични условия. Защото „Натура“ не е само зони край морето. Трябва да се вземе под внимание степента на урбанизиране на определени градове. Тогава да се определят зоните за застрояване. Не може да се вкарат в рамка. Би трябвало бутиково, съобразявайки се с всеки регион, да се маркират отделно индивидуални изисквания за съхраняване на природата. Направи се типово, проектът имаше по-скоро геометрично измерение, отколкото смислово.

- Кога ще стане възможно санирането на старите сгради във Варна, очевидно е, че много от тях се нуждаят от сериозно укрепване?
- Санирането е напълно възможно не само като понятие, а и като реализация, като вземем предвид европейските стандарти, правителствени програми. Очаквам в близките дни да започнат сериозни реализации. Но пак ще повторя старата, известна на всички фраза - санирането е въпрос първо на законодателство, след това на създаване на финансов ресурс и на икономически условия, накрая е практическата реализация. Тази реализация е лесна, като се има предвид, че ноу-хауто, опитът и технологиите ги има по цял свят . Законът за етажната собственост, който тепърва ще излезе, е също много важен за решаването на проблема. Промените в този закон предвиждат възможността да се търсят официално варианти с активната намеса на държавата и банките. Трябва да се създадат екипи, да се обучат хора. За старите сгради не можем да говорим, защото Варна има много такива, но трябва да коментираме опасните сгради. Защото много стари сгради физически имат много по-добра характеристика от новите. В старите сгради влизат и паметниците на архитектурното наследство. Общината е изготвила списък на старите рушащи се и необитаеми сгради. Една част от тях, 24, са съборени. Има правилник, който определя как точно се събарят те. Според Наредба №5 на община Варна беше уточнено, че всички стари сгради, обществени и частни, в различен период от време, считано от края на 2008 г. до 2012 г., трябва да получат своя паспорт. Той включва в себе си конструктивна експертиза, начин на застрояване. Това се изисква и от новите сгради, разбира се. Общината въвежда създаването на такава паспортизация на всички обществени сгради. В скоро време този въпрос ще се експонира с необходимата си тежест и изисквания. Работи и комисия към ОбС - Варна, която с активната намеса на районните кметства актуализира риска и коментира възможността старите и опасни сгради да бъдат съборени. В голяма част от тях има самонастанили се хора, които трябва да бъдат обезпечени с жилища. Глобално искам да кажа, че в момента, в който на този въпрос някой погледне кампанийно, това се плаща с жертви. Значи това трябва да бъде един непрекъснат процес, приоритетен за всички общини. Оказа се, че не е достатъчно обективно и сериозно отношението към този въпрос и това не може да продължава повече. Много от тези сгради са собственост на хора, които използват пролуките в закона и не се съобразяват с изискванията.

Пламен Андреев - управител на „Планекс Холдинг“

- Г-н Андреев, добри ли са условията за развитие на строителния бизнес в България? Когато разказвате за всички постижения на „Планекс“, звучи сякаш да строиш е най-лесното нещо?
- Така звучи след 18 години упорит труд, всеотдайност и неимоверни усилия по натрупване на дълготрайни материални активи, техника, кофражни форми, кранове, инвентари. Най-важното обаче е екипът, защото тази дейност, в която са ангажирани над 1700 души, се управлява от около 220 добри специалисти - технически персонал. Тези хора са мозъчният тръст, който осигурява работата и добрите резултати. Учудвам се на новоизлюпени субекти, които даже не са от бранша строителство. Преди години имаше подобен бум, още си спомняме с тъга поразиите на строителните фараони. Оказа се, че и днес те си имат наследници. Аз вярвам обаче, че в близко време нещата драматично ще се променят. Тази еуфория в строителството и продажбите на имоти няма да е вечна. Скоро прогнозирам свиване на обемите много рязко. Въпреки големите мераци за милиони квадратни метри, които започват да се строят във Варна, ще бъде затруднена реализацията на тези имоти. Не е нормално в един град като Варна, където има около 600 000 жители, да има над 600 строителни фирми. Варна трябва да има три-четири по-големи фирми, около 40 от среден ранг и стотина специализирани фирми за довършителни работи като изолации, фаянс, теракот, бояджийски работи.



- Кой според Вас трябва да регламентира броя на фирмите, Вие като общински съветник ще имате ли инициативата с някакви наредби да бъде сложен ред в строителната дейност на територията на общината?
- Единствено пазарът може да регулира тези процеси. Той е най-силният регулатор. Не може да се говори за въвеждането на наредби. А кандидатирането ми за общински съветник бе продиктувано от желанието да приложа опита, натрупан при управление на бизнеса, за да бъда полезен за обществото. Колкото странно и смущаващо да звучи това за много хора. На мен не ми трябва парцелче от 220 кв.м в центъра на града, не се връзва в моята концепция. Не ламтя за паркингче или барачка, защото това не ми е работата. Но бих желал, ако мога да вкарам малко мисъл в управлението на града. Както казах на съветниците от комисията по финанси и бюджет, не просто да отделяме пари за инвестиционни проекти от типа „Реконструкция на кръстовище“. Защо да реконструираме кръстовището до ”В и К“, като не сме решили проблема с пробива на бул. „Левски“? Така вместо да създадем по-добри услови ще затрудним още повече движението, грешно изхарчени са тези пари. Защо трябва да рекунструираме две-три кръстовища по бул. „Владислав“, около „Елпром“ например, след като кардиналното решение на инженерната инфраструктура е друго и то трябва да има за цел облекчаване движението по тази обходна магистрала за града. Г-н Янко Станев като председател на ПК „Финанси“ попита защо ние като инженери и граждани, когато се е публикувала инвестиционната програма на общината, сме замълчали? Не бива да се мисли, че има чак толкова кадърни и свестни инженери и архитекти във Варна, когато става дума за един стратегически за града въпрос. В такива случаи се обявява конкурс на национално, дори международно ниво, плащат се едни 500 000 лв. на грамотния колектив, който да поеме отговорността за решението да не се правят реконструкции на парче, а да се изградят надлези и подлези. Ще се създаде нова транспортна схема, а не някаква служителка, която получава 500 лв. заплата и се чуди от къде да извади 5 лева допълнително, да ми решава на мене бъдещето. Давам си сметка, че дори аз, с толкова опит, не съм в състояние да реша професионално на нужното ниво нещата, а камо ли нископлатени служители. За мен е важно да се породи някакъв мениджърски подход в мисленето на хората от този Общински съвет. Другото са конкретни неща, които произхождат от това. Аз като не разбирам от човешки ресурси си ангажирам фирма, която да ми прави анализ на всяка една работна позиция и да ми посочва грешките. Не отивам при случайни хора обаче, а при тези, които имат опит. При хлебаря да ми замеси хляба и при млекаря да ми даде млякото.



- Кметът на Варна Кирил Йорданов обяви намеренията си за създаването на наредба за публично частно партньорство, вие също на пресконференция засегнахте тази тема?
- Още при предния мандат на кметския екип бяхме започнали разговори за публично-частното партньорство. Кой да бъде инициаторът, ако не Общинският съвет или администрацията при изготвянето на една такава наредба. В един момент, когато ми писна от разправии, реших, че няма да се занимавам с това, а ще стана общински съветник и като такъв ще вкарам в съвета наредба за публично-частното партньорство. На общината все не й достигат средства, а в същото време няма механизми и инструменти, с които да привлече частни инвестиции и е по-лесно да забранява строителството. Това е причината, поради която се амбицирах да ставам съветник, вместо да си гледам кефа и да ходя по екскурзии.



- Очевидно диалогът между бизнеса и местната власт от години понакуцва. Има ли солидарност и диалог между фирмите в бранша? Единна ли е гилдията на строителите?
- Аз се занимавам с проблемите на бранша вече 14 години. Бях два мандата председател на Строителната камара, преди това бях един от основателите на варненската структура и съм се занимавал пряко с това нещо. В различните етапи ангажиментите и отношенията се променяха, което е нормално. Като в едно семейство, когато нещата са в криза, то се сплотява, а когато има много работа, се разводнява. В един момент, когато работната ръка стана некачествена, когато бригадирите експлоатират бригади и крадат от парите им, когато кадърните техници минават от фирма във фирма, браншът се сплотява. Започват да се търсят колегите един друг чрез Строителната камара, от където си набавят информация и тези процеси започват да се регулират. По същия начин имаме нелоялна конкуренция. Не може нещо, което струва пет лева, да го търгуваш за левче, хайде за четири по-може. Очевидно е налице измама. Аз съм оптимист и съм доволен от това как се е водил досега диалогът в бранша строителство като цяло във Варна. Радват ме и добрите отношения с гилдията на архитектите, винаги сме били в добри отношения, правили сме съвместни проекти с тях. Мисля, че в момента нещото, което е отрицателно като явление, това е масовизирането на строителството и навлизането на случайни хора в бранша. За да бъде изчистено това явление от пазара по естествен начин, нещата се канализират така, че тези фирми, които са легитимни, са вписани в основния регистър като поддържат дейността си във времето. Иначе нещата са сравнително добре. Който има еднократни намерения в строителството, той няма къде да се регистрира.



- Кои са най-сериозните проблеми пред строителните фирми?
- Един от най-сериозните е това, че фирмите, които се занимават с предприемаческа дейност, нямат хоризонт. Варна е запушен град. Както казва арх. Жечев, голям град на малко парче земя. Лошото е, че градът по всички предсказания и планове ще продължава да се развива, а новият план на Варна не дава яснота накъде точно ще се разраства. Нормално е един морски град да се обръща към морето и да расте на юг, но за съжаление това нещо не може да стане в близките десет години. И сега има проекти за 50 000 апартамента в ”Аспарухово“ и ”Галата“, местностите Прибой и Зеленика, но няма изградена инфраструктура. Няма вода, няма подстанции за електроенергия, не е реализиран проектът за отвеждане на отпадните води към пречиствателна станция Варна. Няма и транспортна комуникация. Когато на Аспарухов мост стане катастрофа, трябва да летим. Не става и без мисълта, която трябва да има общината, че в този район трябва да се изнесе второ градско сити, така че хората, които живеят там, да консумират услугите си на място. Там да пазаруват в МОЛ ”Аспарухово“, да си оправят административните неща. Като цяло поради липсата на територии за развитие на града и липсата на алтернативни транспортни решения, би следвало да се разсъждава по-скоро по посока сателитни градчета с локални обслужващи функции. Сега всичко се наблъска в града: 8 МОЛ-а, Бизнеспарк. Представете си 1 млн. кв метра търговска площ и още толкова за офиси, 1 млн. жилища в тази зона, как ще стига този поток от хора до центъра на града? Ако не се реконструира бул. „Владислав“, не зная как ще успее да се овладее все по-натовареният автомобилен трафик. До година и половина-две ще се прескачаме по улиците с колите. Тогава няма да можем и да си помислим, че пътят от центъра на града до сп. „Почивка“ ще е 45 минути. Ще ни е нужен още поне час. Мислим как са ни нужни за инвестиции около 160 млн. лв. в момента, по-смелите начинания се изчисляват за около 800 млн. лв. , а отделяме 20 - 25 млн. лв. Тук се касае за по-мащабно мислене. Да бъде въведен платен вход и изход за тези, които не живеят във Варна. За варненци трябва да има самооблагане, всяко семейство да плаща по 500 лв. на година, за да променим коренно транспортната схема и начина на придвижване. Кой ще спира на паркинги до канала на „Електрон“, ако се изградят такива? Защо изобщо се залагат в инвестиционните намерения на общината? Всеки си спира пред дома или офиса. Смятам, че общинската полиция трябва да бъде със сто пъти по-голям щат, да се наемат на граждански договор пенсионирани полицаи, бивши военни, студенти, които да контролират паркирането. В централната градска част трябва да има поне 7 - 8 обществени точки за паркиране.



- След като засегнахме връзките между бизнес и политика, нека кажем къде са допирните точки между бизнеса и културата? Известно е, че вие подехте една кампания за пробуждане на мецанатството...
- Тук не става въпрос само за културата. Очакваме да излязат годишните резултати на групата от холдинга и ще ги обявим на пресконференция заедно с първата ни програма за действия в областта на корпоративната социална отговорност. Това е свързано с подпомагане на културата, масовия детски и ученически спорт, образованието, хората в неравностойно положение. За пръв път си позволяваме да планираме бюджети, които са одобрени от съвета на управителите на „Планекс Холдинг“. Всяка една от фирмите ще участва със собствени средства за тези дейности. Моето желание е да подпомагаме творците, за да пада цената на билетите за варненци. Това е жест към обществото. И не го правя от суета или да се фукам. Суми от порядъка на 250 000 лв. много богати хора биха дали за яхта. Социалната отговорност обаче е нещо ново в манталитета на богатите българи, което искаме да възпитаме. Ние яхта можем да си купим винаги, когато пожелаем, но действително има и по-значими неща. Това понятие корпоративна социална отговорност идва на един етап, когато самите фирми трябва да го осъзнаят. Досега също сме заделяли доста средства, но вече даваме гласност, за да активизираме колегите да отделят пари целево, а не на парче. Нещата, на които държавата не обръща достатъчно внимание и няма фондации, които да се грижат, трябва да се поемат от бизнеса.



- Очаквате ли все пак жестът да бъде оценен, хората винаги търсят нещо негативно или нечисто в подобни инициативи?
- Силно се съмнявам, че жестът ще бъде оценен. Може би само ако персонално на всеки се обясни, че влиза на спектакъл за
50 лева, а плаща за него 20, защото ”Планекс“ му поема останалите разходи. Но като излезе от концерта, ще започне да те мрази още повече, защото си богат, лош, мръсен, строиш, нарушаваш му спокойствието. Българинът изразява своето задоволство само когато му даваш нещо. Ето го примера с тази прословута детска площадка, която нищиха медиите с такава стръв. Това е проект, при който сме били наясно, че ще има там детски комплекс и спортна площадка. Знаете ли, че за да опазя едно дърво, което по оценка на общината струва 1000 лв., аз набивам наоколо пилоти за 80 000 лв. Защото под това дърво ще бъде изграден новият детски кът със сладкарница, езерце, озеленено, затревено. Защо толкова хленч за разбитите метални детски люлки от татово време? Никой не ме попита какво ще правя, а тропнаха с крак – няма да правите нищо! Чакайте бе хора, това е частен парцел. Въпреки всичко инвеститорът мисли обществено, разработва концепция, която да е в услуга на този обществен интерес. От ноември 2007 г. стои макетът на целия комплекс в офиса, само той струва 50 000 лв., именно за да покажем на обществото, че не се притесняваме. Но нали за медиите в България добрата новина не е новина. Затова се раздуха случаят, без да се даде гласност на хубавото, което предстои да се случи там. Никой не иска да знае, че съм загубил 160 метра от партерната си площ, за да запазя една пътека, по която са свикнали да минават досега хората. Там беше обрасло със салкъми, а наоколо беше задръстено от боклук. Нали архитектите и строителите са хората, които съграждат новото лице на този прекрасен град. Това обаче може да стане само с подкрепата и разбирането на хората, които го управляват. Аз вярвам в разумния диалог...

НУЖНИ СА 1 МЛРД. ЛВ. ЗА „ЛЕЧЕНИЕ“ НА ПЪТНАТА ИНФРАСТРУКТУРА

Вече е известно и изречено в общественото пространство, че Варна цели да стане домакин, културна столица на Европа през 2019 г. Тази ни цел е ясна, тя е формулирана, по пътя към изпълнението й са предприети вече първите стъпки. Има нужда ясно да се каже, че Варна има потенциала и желанието да бъде столица на Черноморския регион. Това е втората цел, която допълва първата. Варна трябва да бъде лидер не само в бизнса, но и в условията на живот. Ако някой разбира развитието на града като лидер и столица на жилищното строителство, това си е лично негово виждане.

Просветената политика на XXI век е социалната политика. Тя е насочена към хора, които имат нужда от нея и все още не са станали собственици на проспериращи фирми. Воденето на социалната политика обосновава искането ни за онези повишени размери на данъците и таксите. Давам си сметка, че в джунглата на частния бизнес цифрите са водещи, но аз ще се позова в обществената си работа на едни други цифри, които сочат, че сме длъжни да предоставим на младите хора алтернатива на живот, да бъдат създадени условия този живот да бъде реален и постижим. Моите цифри сочат не печалбите, а бройката наркомани и зависими от алкохола, децата с гръбначни изкривявания, децата със затлъстяване. Тук е единият от акцентите. Това е играта с цифрите, въпросът е на чие поле се играе тази игра? На частния бизнес, на полето на специалистите или в управлението на един град, където не всичко може да се измерва като рентабилност и печалба. Стъпихме на пътеката на увеличаване на данъците и таксите, за да можем да изградим обекти, от които градът има нужда. Предлагайки целия комплекс от площадки, писти, игрища, басейни, очевидно това е комплекс от мерки, които трябва да реализираме, ако искаме да станем лидер не само в условията на бизнеса и жилищното строителство, но и в условията на живот. Прехвърлянето на топката в плоскостта на състоянието на пътищата предполага да се каже, че Варна има нужда от 1 млрд. лв. за строителство на нови пътища, които нито републиканският, нито собственият бюджет не дават възможност за разходване. Затова се правят програмите, по които ние ще черпим средства по важните и амбициозни инфраструктурни проекти. Амбициозни са намеренията ни по отношение на пътното строителство. На фона на необходимите 1 млрд. лв. за кардинално решаване на проблема не мисля, че 5 млн.лв., които ще заделим за снежна писта, покрита с изкуствена настилка, ще ощетят пътното строителство. Пистата ще бъде изградена върху терен, който има прекрасни условия за това. Вероятно много хора са си поставили въпроса има ли връзка това с предстоящите Олимпийски игри в един съседен на нас по отношение на Черно море град - Сочи? Комплексът от спортни съоръжения, който сме си поставили за цел да изградим, ще направи Варна привлекателно място за подготовка и климатизация на редица олимпийски отбори. Но това е фрагментарна цел, която ще изчерпи предназначението си до годината на олимпиадата. Всичко създадено обаче ще остане в завещанието ни за следващото поколение. Съжалявам, ако целта ми да се развива градът ни в тази посока е пропуснала елемента жилищно строителство, но мисля, че не сме пренебрегнали съвсем и този момент.

Пристигна заповед от зам. - министъра на МРРБ Савин Ковачев по повод моето писмено искане за удължаване срока на строителна забрана за части от територията на община Варна. В конкретния случай за още една година се замразява строителството в жк „Бриз“ – 21-ви микрорайон. Преди две години тази заповед се превърна в „препъни камък“ при отношенията ми със Строителната камара. В
този контекст използвам случая да изразя задоволство от първата ни работна среща с новия управителен съвет на Строителната камара. Не мога да не констатирам наличието на конструктивен дух помежду ни. Ще продължим съвместните ни съвещания. Предмет на тези срещи ще бъдат строителните забрани в бъдеще, но и прецизирането на тези, които касаят минало време.

Строителните отпадъци? Израз на това ще бъдат съвместните акции, които ще предприемем с членовете на камарата за очистване на терени във Варна за тяхна сметка. Привличането им в работния процес, имащ отношение към строителството в рамките на администрирането, разбира се, няма да се месим в тяхната работа. Аз ще ги допусна те да вземат участие в нашия административен процес, за да се изчистват нещата. Считам, че е съобразно представители на камарата да бъдат допуснати в работата на специализираните комисии към Общинския съвет, но това не е моя работа. В рамките на следващите дни ние ще положим първите основи на публично-частното партньорство. Нещо, което не успяхме от три години да придвижим като процес.

Относно проблема със строителните отпадъци, и по специално за ВАМО, където се събаря заводът, там се използва специална технология за преработка и сепариране на бетоновите отпадъци и металните конструкции. Това гарантира тяхното повторно използване, което намалява в голяма степен обемите, които отиват на Балъм дере. Кога ще свърши капацитетът на това сметище не зная, за нероден Петко няма да говорим. Като всяко сметище, то има определени възможности. Ние мислим върху нови варианти, където да бъдат разгърнати нови сметища. Важното е това, което го има, да бъде използвано, а не да се засипва горичката на паметника на българо-съветската дружба, картинг пистата, Аладжа манастир...

В заключение искам да кажа, че един град трябва да се строи внимателно и с дългосрочна политика. Със създаването на тези материални предпоставки градът ще бъде привлекателен най-вече за младите си хора.