Красимир Даскалов е собственик и управител на една от най-успешните варненски фирми, обединени под името “Лъки Груп”, президент на ротари клуб Варна. Повече от 18 години компанията му се специализира в строителство на сгради за обществено ползване – жилищни, търговски и административни обекти. Специалистите на фирмата трупат опит и квалификация в Европа и САЩ. Целта на компанията е да предлага качествено строителство на средна пазарна цена, изпълнено в кратки срокове. За тази цел екип от висококвалифицирани специалисти се грижи за качествено изпълнение на всеки етап от проекта - от закупуване на атрактивни терени, проектиране - съобразено с търсенето на пазара на недвижими имоти, строителство посредством най-новите технологии и строителни материали, осигуряващи максимална енергийна ефективност на жилището, функционалност и дълъг срок на годност, определяне на маркетинговата политика на фирмата и успешна продажба на имотите непосредствено след започване на строителството на обекта, въвеждане в експлоатация на обектите, както и гаранционна поддръжка на сградите.

 

 

 

Ние сме една от фирмите, преживели драматичните промени в България - инфлацията, строителните пирамиди, сриването на строителния пазар, смяната на законите в България със задна дата и т.н. - но оцеляхме! Не оставихме незавършени обекти, изпълнихме макар и трудно всичките си договори, направихме богати и щастливи много хора във Варна! На този етап работим във Варна, София, както и за външни инвеститори. Ограничили сме се от инвестиране във ваканционните имоти, като сме преценили, че най-гарантиран пазар има именно в тези два града. В тази връзка продължавам да мисля, че въпреки наблюдавания спад на пазара в последните два-три месеца, породен от ипотечни кризи и вдигане на лихвите по заемите, това ще е преходен момент. Пазарът се влияе от тенденциите, коментирани в пресата, влияе се от публикации, според които има застой, от коментарите, че цените ще паднат. Твърди се, че клиентите ще имат проблеми с изплащане на кредитите си. Банките все по-трудно дават кредити и всичко това влияе на пазара. Спад има навсякъде, но за разлика от тоталния срив на ваканционните имоти, тук все още не е така силно засегнат. С две думи: най-добрият пазар в България е София, а Варна и Бургас са на второ място. Считам, че особено за фирмите, които имат резерви и възможности да изтърпят известен период на колебание в пазара, няма да има проблеми да си вършат работата и големи сътресения във Варна не се очакват.

- Твърде е възможно, тъй като онези колеги, които няма да имат ресурса да преживеят този критичен период, който може да продължи и година, ще започнат да свалят цените. Лично аз съм на мнение, че този проблем няма да е за дълго и банките ще бъдат активирани да дават кредити отново, хората ще се успокоят и всеки, който има възможност, ще инвестира в недвижими имоти. Това ще стабилизира отново пазара. Най-вероятно няма да има ръст, както беше в предходните години, и това се очакваше.

Инфлацията не подмина и нашия бранш, затова цените не могат да останат като цяло на старите нива. Въпреки това много от колегите вероятно ще прибягнат до сваляне на цените, за да оцелеят и да излязат от кризата, тъй като ще са им нужни оборотни средства, за да поддържат фирмата си.

 

 

 

Проблемът си остава, той е стар, но отново излиза на дневен ред. След голямата криза до преди три години пазарът се беше изчистил от неподготвени строители. Ние считаме, че това е много сериозен отрасъл от икономиката, а за голямо съжаление той изглежда много лесен бизнес отстрани. Има търсене на фирми, които да строят. Най-често срещаният вариант е някой да лобира за такава “измислена” фирма. На пръв поглед изглежда, че не е никакъв проблем да се наемат майстори и да се вдигне един блок. Във Варна има стотици такива фирми. След десет години преговори с правителството успяхме да постигнем приемането на Закона за строителния регистър и да бъде узаконена Камара на строителите като институция, която да контролира и регулира тези отношения, сега обаче остава да бъде създаден орган, който да контролира цялостния процес. Главните архитекти издават разрешения на отделните райони, но те трябва задължително да изискват справка кой ще изпълнява строежа и тази фирма да бъде вписана в строителното разрешение. Документалната страна на въпроса е чисто формална. За голямо съжаление няма кой да проверява кой спазва тези изисквания, проверки на обектите никой не прави. Единствената инстанция, която може да осъществява някакъв контрол, е Инспекциятка по охрана на труда. Чиновници, които получават заплата от 300 лв. обаче, нямат интерес да следят стриктно и хората си търсят друго поприще. Това обрича на голям риск всички инвеститори, които искат да възлагат строителство. Хаосът е пълен, използват се хора къде правоспособни, къде не, рядко се наемат на трудови договори и им се плащат осигуровки.

Държавата напълно издиша в контрола над тези процеси. Пресата постоянно тръби, че тук някой паднал, там друг се убил. С кампанийна превенция няма да се реши проблемът. Нужен е орган добре мотивиран, платен. На държавата й трябва строителна полиция, която със закон да има всички правомощия да проверява и наказва. Не ми е работа да се саморазправям с когото и да било. Идеята беше, легализирайки строителните фирми, те да отговарят на всички изисквания. Най-малкото да имат назначени хора по охрана и безопасност на труда, техника, счетоводство, да плащат данъци и т.н. Поради липсата на контрол това отново е само една идея във въздуха. Ние сме на пазара вече 18 години и правим максималното да бъдат защитени хората ни, да се намали рискът от аварии и т.н. Онези, които работят предимно в сивия сектор, се появяват, вземат едни пари и нищо не ги интересува от там нататък. Това е страшното. Ако се направи проверка на три-четири случайни обекта, ще видите как хората ще се изпокрият и няма да разберете дори кой строи там. Едва когато стане беля, тръгват проверки, но всяко чудо за три дни. Не проверяват онези, които не могат да намерят, а се заяждат с изрядните фирми, защото те са на показ. Добрите стари майстори ги няма, има новоизпечени мошенници

- Това е много болен въпрос за предприемачеството като цяло. Съсипва ме това, че няма правила, мъчим се като грешни дяволи. Планът не само е спешно необходим, но и тези, които го правят и бавят, трябва да са наясно, че стопират адски много проекти. Трябваше да вземем пример от София, където планът беше приет, макар и несъвършен, но действащ. Разбира се, има много корекции по него, но го има. Не коментирам дали това, което се прави във Варна, е добро или лошо, ние нямаме никакъв достъп до разработката, тя не е публикувана и изнесена на светло, за да имаме представа за какво става въпрос. Апокрифен вариант само за вътрешни хора явно. Необходимоста от него обаче е въпиюща. Жалкото е, че не съм оптимист. В близките три години едва ли ще го видим завършен и одобрен.