- Арх. Димов, доколко една авторитетна браншова организация като Съюза на архитектите успява да влияе върху строителния и инвестиционния процес в град като Варна? Кои са най-болните проблеми за решаване, които стоят пред местната власт, свързани с архитектурата и градоустройството?
- Ние като наивници на средна възраст все още милеем за този град, боли ни за Варна. Правим опит като част от ръководството на САБ нещичко да променим и като проекти, и като помощ на общината, но като че ли в момента нещата са извън контрол. Съюзът на архитектите е организация с нестопанска цел, регистрирана по Закона за лицата и семейството. Има хубав замисъл като гражданско сдружение от специалисти, но структурите са в цялата страна, ние не сме отделни юридически лица. На местно ниво има 160 редовни членове и когато решим нещо да правим, се събираме и дискутираме проблеми на града. Много е трудно обаче да излезем с общо становище. Обикновено това становище излиза от позицията на 10 или 15 души. Често сме атакувани от колегите, които са заинтересувани заради бизнеса си. По-възрастните колеги пък ни упрекват в това, че не защитаваме достатъчно града си. Въпреки трудностите, считам, че като цяло ни се чува думата, макар и да са се отлагали във времето решенията на някои проблеми. Напоследък ме притеснява случващото се в града. Масовото искане за високо строителство на едри сгради, на сгради, които са в историческата част на Варна от позицията на политиката и на икономическия натиск. Общината поддаде в това отношение и ние се страхуваме за бъдещето на старинния град, който е лицето на Варна. Новото ръководство на Съюза на архитектите работи по една тема за законодателно оформяне на влиянието ни във властта. Първото нещо, което излезе във връзка със Закона за Черноморското крайбрежие, е представители на Съюза на архитектите, като представители на МРРБ, да участват на експертните съвети на Черноморските общини. Имаше една кръгла маса в София на част от колегията между архитекти, администрация и главни архитекти. На тази среща се обсъди възможността за създаване на независим експертен съвет на територията на общините и на национално ниво, но докато не стане законодателно решение, т.е. така както пише в Закона за устройство на територията, като орган, който може да влияе върху решението на местните съвети или да подпомага дейността на общината, това ще си остане пожелание. Участваме с арх. Димитър Стефанов към т.нар. Архитектурен съвет в община Варна. Това беше добра идея, но се разгърна само до известна степен, колкото да защити някои позиции, без да продължи да работи и по други актуални теми на града.

- Има ли традиции в градоустройството, има ли приемственост, не се ли накърняват интересите на града от взети „на парче” решения?
- По принцип би трябвало независимо каква политическа сила е на власт, градът да има едно развитие и една перспектива, независимо от обществено-икономическите условия и инвестиране в определена област. За хубаво или за лошо Варна е най-търсеният град и това създава добри възможности пред общината като натрупване на данъци и възможности за реализация. От друга страна, всичко това остава да се превърне в една добра основа за бъдещите инвестиции. Инфраструктурната част изостава тотално. Много обекти се строят, а няма инфраструктура. Колкото и да се опитва общината със заповеди да стопира процеса, това е като стихия в момента. В национален мащаб това, което предвиждаше градиране от общото към частното, от общи устройствени планове към конкретни обекти, не може да се случи. В момента много малко хора се занимават точно с тази глобална архитектура. Работата по стратегията на един град или на един район е нещо, което отдавна е изоставено от държавата и от областните управи. Общината е оставена в своята черупка да се развива по някакъв начин, което в много случаи е в противоречие с големия замисъл на региона, например. Интересът на всеки инвеститор е насочен към определено място и ако общината не успее да вкара този интерес в едни принципи на застрояване на този град, предвидени в ОГП, трябва да има тенденции, посока на развитие, концепция като цяло. Това не може да бъде конкретно направено, но така че да даде ясната представа за града до къде и как може да се развива. Да се определи лицето на града – дали ще бъде туристически, или бизнес град, дали ще бъде предимно търговски център.



- Вие участвахте в конкурса за ОГП, как изглежда идеалният град в очите на един архитект, вероятно беше описан във вашата разработка?
- Идеалният град би бил скучен, защото ще е дело на един архитект. Както една картина е дело на един художник. Може да се хареса на един, но не и на друг. Идеалният град може да е в мечтите на всеки архитект поотделно, а градът е съвкупност от идеи и проекти. Той не може да бъде жизнен. Относно нашия проект, ние бяхме усетили тенденциите и процесите на града и много от нашите предложения се усвоиха от колектива, който в момента работи върху плана като тенденции. За пример ще дам идеята за новия градски център, предложението за развитие на града на юг. Връзката, която ние търсихме за обхода на града, е по-реалната и също мисля, че колегите се съобразиха с това предложение. Магистралният обход е независим и не обслужва града, а всъщност има нужда от обход, който да разтовари движението в центъра. В момента Варна е в един изключително важен период на развитие. Този процес не трябва да спира, но трябва така да се насочи, че градът ни да запази духа, който все още не е развален. Много градове, независимо колко са красиви, не притежават такъв дух. В София го няма. Все още архитектите и всички останали го пазят. На всички срещи с колектива на ОГП се обсъжда ролята на Варна и какво се залага. Ние сме на границата на Европа. Връзката с Европа и Азия. Имаме всички дадености да се развиваме в много посоки. Туризмът ще бъде трета или четвърта дестинация, тъй като сезонът тук е къс и т.н. Докато ние нямаме рамка. Говори се, че в границите на тези 20 години, каквато е перспективата на тази разработка, градът ще стане милионен. В момента има около 600 000 жители. Налице е тотално разминаване в плановете и реалността. Трябва да се осъзнае и да се създадат условия за развитие на града. Това ще даде посоката на инвеститорите. Ще имат етапите, в които ще се реализират някои проекти, за да знаят те кога да дойдат. Този план трябва да бъде механизъм на всяка една управа. Предната управа, ако беше продължила плана от 2001 - 2002 г., вероятно щяхме да го имаме отдавна. След това започна този бум с автомобилите и нещата излязоха от контрол, тъй като нищо не се реализира от предния ОГП. Затова днес Варна се задъхва. Да се надяваме, че това в този си вид, пък дори и да не е най-съвършеното, ще даде един механизъм на инвестиране на общината, защото тя е причината градът да се задъхва. Тъй като не е влагала средства там, където е било необходимо.



- Кога Варна ще изчерпи възможностите си да бъде застроявана и да се разраства?
- Няма такова понятие като изчерпване. Очертава се развитието на града ни заедно с Бургас и заедно с цялото черноморско крайбрежие, което виждаме как се урбанизира, да стане една територия. Другата конгломерация е Пловдив-София. Тепърва и на север ще се развива строителство, а Варна има потенциал и в западна посока край езерото, покрай южната територия на езерото. Има достатъчно възможности, да не говорим, че не са изчерпани и вариантите за уплътняване на самия град. По линия на Съюза на архитектите ще се опитаме да направим една изложба с бургаските ни колеги на тема „Индивидуалното жилище”, и то край морето. Целта е инвеститорът да бъде ограмотен. Защото все още не знае какво има. В тази насока трябва да се работи, защото се наситихме на жилищни коопераци и на панелни сгради. Искам да кажа още, че това, което липсва в национален мащаб, е архитектурната критика. Трудно и отговорно е кой да поеме да критикува процесите и явленията в строителството, липсата на градоустройство. Но особено в настоящия момент повече от всичко има нужда от такава критика.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

- Арх. Стефанов, каква е ролята на Съюза на архитектите - Варна?
- Съюзът на архитектите като творческо-професионална организация има за цел да защитава интересите на обществото в областта на архитектурата. Оценявайки мястото на САБ, мисля, че в рамките на възможностите ни е да изпълняваме тази функция, като сигнализираме и бием тревога, когато усещаме, че под натиска на частни или партийни интереси стават неща, от които градът няма интерес, като бъдем коректив на самите себе си и проектите, които правим, стараейки се да услужим на възложителя. Формата, под която бихме могли да се намесим, това е участието ни в консултативни и експертни съвети, разглеждания и обсъждане на по-значими проекти, споделяне на мнения и изказване на становища в общественото пространство.



- Възможно ли е да бъде постигната единна визия при град като Варна, това хаотично застрояване, тази еклектика от стилове, материали и архитектура не „бодат” ли в очите на един архитект? Сякаш са използвани части от различни пъзели...
- Архитектурата не е дреха, нито картина...Тя олицетворява състоянието на обществото. То пък се намира на так ъв етап, че не може да синтезира по-добра архитектура. Архитектурата акумулира в себе си обществена или частна необходимост, синтезира икономическото състояние като технологична база и възможности за изпълнение. В крайна сметка отношението към това как тя да изглежда е средно аритметично за обществото. Не винаги осредненото мнение е най-доброто. В този смисъл ние като професионисти бихме могли да влияем на това мнение за архитектурата. Тя не би трябвало да бъде едноока и еднообразна. В световната практика има случаи, когато цял град се изгражда по проекти или под ръководството на един архитект. Надделява мнението, че това са скучни градове. Градът е сложно културно натрупване от материални ценности и култури на различни общества и епохи. Колкото е по-стар един град, толкова е по-интригуващ и ценен. От водещите етични норми и правила в обществото зависи отношението на поколенията към изграденото преди тях. Многообразието на града възпитава отношение към неговото опазване. По-скоро не търсене на единен образ, а уважение към миналото. Водещо е естествено градът да бъде удобен за своите обитатели, да бъде обслужен комуникационно, да бъде ослънчена всяка сграда. Днес тези правила и норми се променят често, защото все още обществото ври. Отсъствието на система за контрол, на трайни ценности както в много други области, така и в архитектурата, създава проблеми. Законите се нарушават и няма ясни критерии за обществен морал. Всички ние боледуваме до отврат.



- В едно интервю казвате, че липсата на концепция като цяло за Североизточния регион лишава новия ОУП от неговата макрорамка?
- Преходът от една система на организация на обществото мина в друга. Българската икономика беше оставена да рухне, за да се преразпредели и преосмисли. За да се самоопределим и възродим, трябваше да минем през хаоса. За дълъг период от време специалистите бяха игнорирани от управлението на икономиката и страната. Общият устройствен план узаконява трайните тенденции в развитието на населеното място. Правило е синхронизирането на ОУП с перспективите за развитие на региона и страната. Но тъй като дълго време страната беше в състояние на пълен хаос и нямаше нищо „спуснато от горе”, авторите на ОУП са имали нелеката задача да анализират процесите, протичащи в региона, и трайните тенденции в тези процеси. Има трайни тенденции в икономическото ни развитие, които са свързани с географското положение, с климата, с обществено-икономическа ситуация и макрорамка, участие в междудържавни и други съюзи и т.н. Всички тези фактори влияят на заявката за градоустройствения план. Има трайни тенденции за урбанизиране на прилежащите на морето територии на север и юг от Варна, както и трайна тенденция за изнасяне на деловия и търговски център на града в западна посока. И двете тенденции си имат причини, но ако се оставят без контрол и корекция, чрез ОУП ще доведат до транспортен колапс, признаци на който вече всички усещаме.



- Не се ли получава обратният процес - вместо планът да определя и фиксира зоните, той се съобразява с вече възникналите обстоятелства?
- Това не е страшно. Проблемът е навреме процесът да бъде овладян. В повечето случаи процесите у нас протичат на принципа на разлятата вода – винаги се намира дупчица, през която да изтече. Липсата на средства или на желание да се отделят за изготвяне на градоустройствени и инфраструктурни проекти, преди да се урбанизира дадена територия, води до непоправими щети за територията и лавинообразно увеличение на необходимите средства за поправяне на грешките. Защото вилните зони се застроиха без планове „на парче” при непоправимо тесните улички. За нула време бившите промишлени площадки се превърнаха в търговски и делови център на Варна и се градят десетина МОЛ-а, незнайно кого ще обслужват, а в същия момент няма нито един етажен паркинг. Да, ОУП ще направи своите констатации и препоръки, но обществото ще плати тройна цена. Ако архитектите трябваше да решават к ъде да бъде този център, вероятно нямаше да го насочат в западна посока. Причината е да бъдат спестени ежедневните пътувания, а оттам и натоварването на основните градски артерии. Проектантите на ОУП трябва да кажат к ъде да се изградят вторични търговски центрове, които да намалят този трафик и облекчат комуникацията.

- Как изглежда идеалниат дом за Вас?
- Удобен за всеки един. Вярно е, че не са много хората, които имат възможност да реализират стопроцентово стремежите си. Първото желание след прехода беше да се изместиш от кв. „Младост” до пожарната или при щастливо стечение на обстоятелствата до Спортната зала или в „гръцката махала”. От там насетне започна да играе роля размерът, изложението и комфортът. В момента хората, които са мечтали да си купят апартамент, го правят с ясното съзнание, че плановете им са след три-четири години да живеят в к ъща. Факт е, че хората които имат възможности, вече живеят в индивидуални къщи. Тези, които имат най- добри възможности, живеят в Морската градина. Тези, които имат по-малки възможности, са в Приселци, примерно. С оправянето на пътищата и след като проблемът с придвижването вече не е толкова сериозен, с техническото развитие и слънчевите автомобили, придвижването няма да е проблем. Аз съм убеден, че перспективата е домове в околностите на града. Всеки мечтае да е спокоен, да има прилежаща територия, да е близко до земята. Това, което е реализирала Америка, на път е да реализира Канада и някои от страните на Западна Европа, това е урбанизираният център с многото подземни паркирания, обслужване и търговия. Съответно една безкрайна шир от едноетажни сгради, к ъдето хората се чувстват много по-спокойни. Това е разумната тенденция. Ще преживеем, ще преболедуваме това, което ни се случва сега, но рано или късно територията в диапазона на едночасовия времеви изохрон ще поеме обитаването на варненци. При налична инфраструктура, обходни пътища, градски магистрали, нормално е хората в близко бъдеще да търсят масово изнасяне извън предела на града. И не толкова да търсят морския пейзаж, който е към най-скъпите територии, а присъствието на зелената среда. Ние изобилстваме с прекрасна природа, с четири сезона. Аз мисля, че много от селата започнаха да се възраждат, на първо време благодарение на англичаните, а сега и благодарение на освестянето на българина. Това е идеалният дом за мен.



- Има ли приемственост в гилдията?
- Когато започнахме работа, попаднахме в една почти затворена архитектурна гилдия. Някога в Икономическия университет на Варна е имало специалност архитектура и първите випуски са се реализирали тук. Спомням си как ъв респект предизвикваха у нас мощните архитектурни екипи на Проектантска организация - Варна. За мое щастие почти 10 години черпих от опита и се учих от изключителни професионалисти. Съжалявам, че днес младите колеги, упражнявайки професията индивидуално или в малки групи, не могат да черпят от вече набрания опит. Приемствеността има и друго лице. Това е културата да уважиш изграденото преди теб, да го допълниш и доразвиеш, това е толерантността към различното мнение и отношение към окръжаващата ни среда. Ето за такава приемственост аз мечтая в името на една по-удобна и красива Варна.